През 1871 г. Da Costa пръв описва тревожността като разстройство, като я нарича irritable heart. Поради факта, че основните симптоми са болка в гърдите, палпитации и световъртеж, Da Costa счита, че разстройството е резултат от нарушение на сърдечната функция, причинено от хиперреакция на нервната система. Freud определя тревожността като основен симптом на синдрома и въвежда термина тревожна невроза. До 1980 г. паническото разстройство и генерализираното тревожно разстройство са класифицирани заедно като тревожни неврози. Паническото разстройство (ПР) се състои от рекурентни, неочаквани панически/тревожни пристъпи най-малко един път месечно, придружени от постоянна загриженост за появата на нов пристъп, страх от последствията от нов пристъп. Поне 4 от 13-те характерни симптома се проявяват по време на пристъп:
(1) палпитации, силно сърцебиене или ускорена сърдечна честота;
(2) изпотяване;
(3) треперене или разтърсване на тялото;
(4) усещания за задух или задавяне;
(5) усещане за задушаване;
(6) болка в гърдите или дискомфорт;
(7) гадене или абдоминален дистрес;
(8) усещане за замаяност, нестабилност, световъртеж или припадане;
(9) дереализация (чувство за нереалност) или деперсонализация (усещане сякаш за отделяне извън тялото);
(10) страх от загуба на контрол или полудяване;
11) страх от смърт;
(12) парестезии (вкочаненост или усещания за тръпнене);
(13) студени тръпки или горещи вълни.
За да се постави дигноза паническо разстройство, в рамките на един месец след паническия пристъп трябва да е налице междупристъпна тревожност с очаквания на следващ пристъп или отбягващо поведение.
Агорафобията (АФ) нерядко е усложнение на паническото разстройство, при което болният изпитва страх от пребиваване в места, където не може да получи незабавна медицинска помощ или не може бързо да излезе (супермаркет, открити многолюдни пространства, кино, кръстовища и др.). Въпреки че концептуално се разделят на две отделни разстройства, се приема, че и двете са в рамките на едно и също заболяване. Агорафобията без паника е рядкост. Названието агорафобия е от гръцки и означава “страх от пазар”. Пациентите с АФ често се страхуват, че ще получат панически пристъп на публично място и ще се злепоставят. Те избягват места с много хора като магазини, ресторанти, театри, църкви, защото се чувстват в капан. Много от тях се страхуват да пътуват на далечни разстояния, да пресичят мостове, да шофират в тунели. Пациентите с агорафобия често настояват да бъдат придружавани от близки на места, които в противен случай те биха избегнали. В най-тежкия вариант на заболяването пациентите не излизат от дома си или стоят в стаята с придружител.
Според ЕСА проучване 2–3% от жените и 0.5–1.5% от мъжете имат паническо разстройство (Kessler и сътр., 1987). Според ЕПИБУЛ (2010) у нас доживотната болестност от ПР възлиза на 1.1% от населението. Болестността от АФ без паническо разстройство е рядка и е 0.1% от населението. Паническото разстройство и агорафобията имат типично начало между 20 и 30-годишна възраст, въпреки че възрастта на началото може да варира; близо 80% от пациентите с паническо разстройство развиват заболяването преди 30-годишна възраст. Жените са поне двукратно по-застрашени да развият паническо разстройство и агорафобия от мъжете. Обикновено няма преципитиращи стресори преди началото на двете заболявания. Много от пациентите обаче съобщават, че паническите пристъпи започват след заболяване, инцидент или прекъсване на дадена връзка; развиват се след раждане или след употреба на медикаменти като LSD или марихуана. В началото паническият пристъп кара болните да отидат в спешно отделение, където ЕКГ и лабораторните изследвания показват нормални резултати. Много от пациентите премивата през множество често ненужни медицински процедури. Консултацията с психиатър се провежда след установяване на липса на физическо заболяване, причина за тревожността. Паническите пристъпи имат внезапно начало, пик в рамките на няколко минути и отзвучават след 5–30 мин. Въпреки че повечето пациенти съобщават, че техните панически пристъпи продължават с часове или целия ден, това се дължи на рекурентност или леки симптоми, които съществуват след пристъпа.
Психоанализата приема, че изтласкването на ранни психотравми, чест защитен механизъм, може да е свързано с развитието на паника. Доказателство в тази посока е честата сепарационна тревожност в детството при индивиди, които по-късно развиват ПР. А според теорията на заучаването тревожните пристъпи са състояния на отговор към заплашващи ситуации.
Развитие и изход
Паническото разстройство и агорафобията са хронични и доживотни. Те имат тенденция към флуктуации по интензивност и тежест. Между 50–70% от случаите на паническо разстройство имат някакво подобрение с течение на времето. Пациентите с паническо разстройство са с повишен риск от психосоматични разстройства – язви на стомаха, хипертония и имат по-високи нива на смъртност от очакваното. Суицидният риск е висок при тези болни, особено при съчетание с депресия и прием на алкохол. Най-честите усложнения на паническо разстройство са депресия и злоупотреба с алкохол или ПАВ. Депресивното разстройство се развива при 50% от пациентите с паническо разстройство и агорафобия, като може да е тежко, въпреки че често е леко, в рамките на реакция на определена психотравмена ситуация. 20% от пациентите развиват алкохолна злоупотреба.
Диференциална диагноза
Много е важно да се отхвърли соматично заболяване, тъй като някои от тях протичат с паника (напр. хипертиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм, феохромоцитом, заболявания на вестибуларния нерв, хипогликемия и суправентрикуларна тахикардия). Пролапсите на митралната клапа са по-чести при хора с паническо разстройство и възлизат на до 30%. Най-често сърдечният порок няма хемодинамично значение, но вероятно има отношение към екстрасистолите и палпитациите при ПР. Много от пациентите с депресия също имат панически пристъпи или тревожност, която изчезва след овладяване на заболяването. Панически пристъпи може да има и при пациенти с ГТР, шизофрения, деперсонализационно разстройство, соматизационно разстройство, гранично личностово разстройство. Когато тревожните симптоми са в резултат на конкретен стресор, диагнозата адаптационно разстройство с тревожност е подхoдяща.
Лечение
Обикновено паническото разстройство се лекува с комбинация от медикаменти и индивидуална психотерапия.
Д-р Петя Терзииванова, дм
Безплатна консултация
