Приказките са неделима част от нашия живот. Те се четат от деца и възрастни, учат и развиват фантазията ни. „Белоснежка и Червенорозка” е една от любимите ми приказки от детството – тя оставя усещане за топлина и хармония, дарява читателя с увереност, че доброто винаги побеждава.
Според Мария Луиза фон Франц интерпретацията на приказки е цяло изкуство, което се овладява постепенно с практика. Приказките могат да се тълкуват по различни начини, те зависят от четирите функции на съзнанието. „Мислещият тип” ще наблегне на структурата и по какъв начин са свързани всички мотиви в текста. „Чувстващият” тип ще подреди тези мотиви според скалата на ценностите. „Усещащият тип” ще наблюдава символите и ще разкрива пълното им значение. А „интуитивният тип” ще вижда същите символи не по отделно, а в тяхното единство. Хората, които имат развита интуиция, разбират приказкатa като единно съобщение, съдържащо в себе си множество аспекти. Следователно, в тълкуването на приказките се препоръчва да се използват всички функции.
Началните думи на приказката въвеждат в едно фантастично пространство, където стои малката уютна къщичка на девойките, с двата розови храста отпред, с гората пълна със сочни ягоди и приветливи животни. Домът е едно сигурно и уютно пространство. Опасностите, но в същото време и израстването на двете героини, се случват в гората. Там те се срещат с неприятеля си (джуджето), но и се виждат отново с мечока, който се превръща в принц.
Почти всички приказки притежават сходна структура – завръзка, перипетии ( peripeteia т.е. неочаквани резки промени в действието, може да са една или няколко), кулминация (моментът, когато се решава целият сюжет на приказката, напрежението е в най-високата си точка) и след това обикновено настъпва развръзка (финал). Развръзката определя резултата от събитията – положителен или отрицателен.
В тази приказка перипетиите са четири ( появата на мечока +трите срещи с джуджето).
Кулминацията (убийството на джуджето и развалянето на магията)
Щастливият край (двойна сватба) – хармоничен съюз на мъжкото и женското начало, постигане на равновесие
Приказката има специфична структура – тя е поместена в една „рамка на щастието”. Първата картина е тази на семейна идилия, на хармония с природата. След това е срещата с мечока, която само в началото е плашеща , но след това благополучно се вписва в атмосферата на спокойствие. Раздялата с мечока през пролетта и трите изпитания (перипетии) на сестрите с джуджето създават ситуация на лека тревожност, която обаче се стопява във щастливия финал на приказката – чудесното преобразяване на мечока в прекрасен принц и двойната сватба.
Ако обърнем внимание на броя на персонажите в началото и края на приказката, също така можем да направим ценни изводи. Имаме една тройка в началото (две дъщери + майка), но липсва бащата. В цялата приказка преобладава женското начало. То дарява топлина, грижа, спасение – стопля мечока в студената люта зима, спасява джуджето от сигурна смърт. Но все пак читателят интуитивно усеща, че липсата на мъжкото начало в приказката е проблем. Във финала на текста мъжкият елемент се възстановява и ситуацията се уравновесява – две двойки и над тях е майката закрилница. Казано по друг начин, числото „три” в началото се трансформира в „пет”, но също така то може да се разгледа и като 4+1=5. Всяко едно от тези числа си има своето значение и ако погледнем към историята на културата символизира някаква завършеност,носи мистично послание. Тройката например веднага се асоциира със светата троица, четворката – с посоките на света, евангелистите и др. Крайната петица пък, която е особено важна в случая, се свързва със здравето, любовта, с петте елемента. Тя символизира петте основни планети, ритъма на природата, космическия порядък.
Фигурата на майката в приказката не е централна – тя е по-скоро архетипична (Великата Майка, Дева Мария…). Тя е възпитателка, закрилница и мъдрата жена. Майката е тази, която се грижи за реда и хармонията в семейството. Двете момичета са красиви точно като двете рози – червена и бяла. Розата също така символизира любовта. Белият цвят напомня за божественото, спокойствието, чистотата и доброто. Червеното е символ на страстната любов, кръвта, силните емоции и на самия живот. Двете девойки са идеални образи на работливи и хубави момичета, които имат и своя индивидуалност.
Когато децата слушат приказки, те се идентифицират с някои от героите в тях. Мария Луиза фон Франц дава пример с „грозното патенце” – чувстват го близък деца, които имат комплекс на непълноценност и са в очакване на чудесното преобразяване. Приказката дава жизнеутвърждаващ пример за подражание, който на едно подсъзнателно равнище напомня на човека за неговите неограничени възможности в живота. Момичетата , слушайки тази приказка, си харесват една от сестрите и с удоволствие фантазират над образа й.
Женското начало, олицетворено от сестрите и майката, обикновено се свързва с чувствата, въображението, ирационалното, интуитивното. Появата на мечока е в някаква степен очаквана – сякаш е провокирана от древно гадаене, когато девойките се събират и искат да разберат кога ще се омъжат . Той е липсващото мъжко начало, либидото, макар и засега в животинския си образ. Неговият антипод е джуджето – той също е мъжки образ, но изцяло негативен. Той носи в себе си алчността и злобата. Това е идентичен образ на вещицата, баба Яга във вълшебните приказки. Свързва се с хтоничния свят, живее под земята, прави зли магии и краде чужди богатства. Обобщено казано мечокът-принц и неблагодарното джудже са две страни на мъжкото начало.
Мечокът е един антропоморфен образ, което доста често се среща във вълшебните приказки. Според много изследователи приказките за животни са един от най-старият вид митологични истории. Те по-лесно се приемат и харесват от децата в най-ранна възраст. Символът на мечката носи в себе си идеята за добродушие, голяма сила и лека непохватност. Понякога се свързва със злоба и алчност ( в приказката, която разглеждам тази роля се поема от джуджето).Той е цар на зверовете и тотем, който олицетворява връзката между земята и небето. Често се смята за животно – прародител на човека. Шаманите използват мечешка маска за контакт със зли духове. В много култове името на мечката е табу. Той е господар на гората. С образа на мечока се свързва и идеята за смяната на сезоните. Възраждането на принца (краля) се случва през пролетта. Магията се разваля, той хвърля козината си и вече може напълно да изпълнява функциите си на крал – умира и се възражда.
Още от самото начало на приказката усещаме посланието за безусловната любов между сестрите,за тяхната близост и неразделност:
“ Двете сестри толкова се обичали, че когато излизали заедно, винаги се държали за ръце.
Белоснежка казвала:
— Няма да се разделяме.
Червенорозка отговаряла:
— Докато сме живи.
А майка им добавяла:
— Каквото има едната, трябва да го дели с другата”
.
От цитата се вижда, че момичетата имат много здрава връзка помежду си, която е подсилена от майката. Тази приказка помага за преодоляването на конкуренцията между сестрите, показва, че любовта между близки хора е най-важното нещо. Приказната история ни учи, че е нужно да се помага на родителите. Момичетата са добри домакини и радостни, светли натури. Също така те са научени от майка си да не бъдат безразлични и към непознати хора, които са попаднали в трудна ситуация. Освен това, принципът на удоволствието и принципът на необходимостта в тази приказка не си противоречат ,а взаимно се допълват. Те сякаш вървят ръка за ръка, подобно на двете работливи девойки. Приказката завършва с победа на доброто, желанието за пълноценно семейство се реализира.
При практическа работа с приказката „Белоснежка и Червенорозка” могат да се задават най-различни въпроси, върху които да се мисли.
Как би се почувствала в дадена ситуация?
Например:
Кое от заниманията на сестрите ви е най-близко?
Защо сестрите се привързват към мечока?
Бихте ли помогнали на джуджето следващия път, ако той ви е нагрубил?
Коя от момичетата ви е любимка?
Какво е чувството, което изпита Белоснежка при раздялата с мечока?
Кой е любимият ви момент от приказката?
Кога сте се страхували от нещо напразно? И др.
Може да се разглоби текста (подобна техника както при сънищата) на основни моменти и да се нарисуват различни места и герои от нея, например – къщичка, гората, красивите рокли на девойките от сватбата…
Победата на доброто над злото е важна, защото подържа вярата и стремежа към самоусъвършенстване. Най-ценните неща се постигат чрез изпитания, а това, което се придобило лесно, може бързо да изчезне. Тази идея е основна за формиране на целеустременост и търпение. Имаме много помощници наоколо, но те идват само тогава, когато не можем да се справим със ситуацията или задачата сами. Това разбиране е важно за формиране на чувството на самостоятелност и също така на доверие към заобикалящия свят. Свят, изпълнен с изпитания, но и толкова много красота.
Библиография:
„Психология сказки” Мария Луиза фон Франц
„Практикум по сказкотерапии” Т.Д. Зинкевич-Евстигнеева.
Безплатна консултация
